Има една фраза, която често повтаряме, когато говорим за Cashfulness.
„Не виждаме документите ти.“
Лесна фраза за казване. Много приложения я казват.
Въпросът е какво стои зад тази фраза. Защото „не ги гледаме“ и „не можем да ги гледаме“ са две много различни обещания.
Първото е обещание за добра воля: вярваме, че няма да го направиш.
Второто е обещание за невъзможност: дори да искаш, не можеш.
В Cashfulness, за документите, които качваш, важи второто. И техническият термин, който го прави истина, се нарича криптиране от край до край.
На английски ще го намериш съкратено като E2EE, от end-to-end encryption: криптиране „от единия край до другия“.
Знам, че звучи като реч на компютърджии. Обещавам: в края на тази статия ще си го разбрал, дори никога да не си написал нито един ред код в живота си. И ще разбереш защо, за приложение, в което пазиш числата на домакинството си, това е решение, което променя всичко.
Първо, правилните думи
Да започнем с глагола. Да криптираш файл означава да го превърнеш в нечетима последователност.
Не да го скриеш зад парола, която пита „пусни ме вътре“. А наистина да го трансформираш: да вземеш текста, числата, изображенията и да ги сведеш до блок от знаци, който не означава нищо за онзи, който няма правилния ключ.
Нещото, което връща този блок обратно в четлива форма, се нарича ключ. Това е частица информация — мисли за нея като за много, много дълга парола, генерирана от компютъра —, без която файлът остава шум.
С ключа криптираш. С ключа декриптираш. Без ключ: стена.
Запомни тези две думи — криптирам и ключ —, защото всичко останало се върти около това къде живее ключът.
Сейфът в банката
Ще дам примера, който според мен изяснява всичко.
Знаеш ли банковите сейфове? Онези, в които хората слагат важни документи, малко бижута, нещата, които не искат да държат вкъщи.
Работят така.
Банката ти дава бронирано хранилище, охранявано, устойчиво на крадци. Вътре е твоят сейф.
Но ключът на твоя сейф го имаш ти. Само ти.
Банката пази хранилището. Не може да отвори твоя сейф. Няма ключа. Ако утре нечестен служител поиска да надникне, не би могъл: ключалката не се отваря без твоя ключ. Ако крадци влязат и отнесат цялото хранилище, ще останат с една затворена метална кутия, която не знаят как да отворят.
Банката ти предлага услуга — сигурността на хранилището — без да изисква достъп до това, което слагаш вътре.
Криптирането от край до край е точно това, приложено към цифрови файлове.
Cashfulness е банката: предлага ти хранилището, тоест нашите сървъри, където се пазят документите ти.
Ти си единственият, който има ключа на сейфа.
А ние, подобно на банката, пазим, без да можем да отваряме.
Какво се случва на практика, когато качиш документ
Да кажем, че искаш да пазиш в Cashfulness банковото извлечение, сметка за ток, договор за наем, застрахователна полица.
Това са документите, които можеш да качиш в Cashfulness: извлечения, сметки, договори, полици. Неща, пълни с твоите данни — пълно име, адрес, IBAN, суми, насрещни страни.
Ето последователността.
Ти избираш файла от телефона или компютъра.
Преди да тръгне, все още на твоето устройство, документът се криптира. Става онзи блок шум, за който говорех.
Едва след това, вече криптиран, пътува към нашите сървъри.
До сървъра пристига шум. На сървъра остава шум.
Когато ти поискаш да го прочетеш отново, документът се връща на устройството ти все още криптиран, и там — само там, с твоя ключ — отново става четим.
Моментът на криптиране е важната част: случва се при теб, преди тръгването. Не „щом пристигне на сървъра, ние го заключваме вместо теб“. Това би било банката, която пази копие от ключа ти в чекмеджето на директора.
Не. Ключът никога не сме го имали. Ражда се при теб и остава при теб.
Къде живее твоят ключ
Основателен въпрос на този етап: ами ако изгубя този благословен ключ? Къде да го пазя?
Ключът на документите ти се ражда от две твои неща.
Първото е твоята парола, с която влизаш в Cashfulness.
Второто е поредица от 24 думи, която получаваш, когато активираш тази защита. Това е система, използвана и другаде за пазене на най-чувствителните ключове — двайсет и четири обикновени думи, в определен ред, които заедно функционират като главен ключ за възстановяване.
От тези две неща, на твоето устройство, се изгражда ключът, който криптира и декриптира документите ти.
И тук идва точката, която струва цялата статия: този ключ никога не напуска твоето устройство.
Не преминава през нашите сървъри. Не го пазим никъде. Не го виждаме да минава.
Все едно ключът на сейфа се кове вътре в дома ти, от теб, и никога не излиза оттам. Банката никога не го е виждала, дори за миг.
За нашите сървъри, повтарям, всеки твой документ е и остава блок цифров шум.
Кой не може да чете документите ти (тоест: всички освен теб)
Ще се опитам да съм ясен, защото обикновено точно тук едно обещание за поверителност или устоява, или се спуква.
Качените ти документи не могат да ги прочетат ние, които построихме Cashfulness. Няма никъде панел, откъдето наш техник да отвори полицата ти. Технически не съществува, защото нямаме ключа.
Не могат да ги прочетат тези, които управляват сървърите, на които работят данните.
Не би могъл да ги прочете атакуващ, който някой ден пробие системите ни и отнесе всичко: ще остане с шум в ръцете, неизползваеми файлове.
И не бихме могли да ги предадем четими дори ако орган на властта официално ги поиска, защото не ги държим в отворен вид. Можем да предадем само шума, който пазим.
Фразата „не виждаме документите ти“ на този етап престава да е учтиво уверение.
Става техническо описание на факт.
Не ги виждаме, защото не можем. Това е разликата.
Обратната страна на монетата (и искам аз да ти го кажа, предварително)
Такава плътна защита има своята цена, и би било нечестно да я скрия.
Ако изгубиш паролата си и изгубиш и своите 24 думи за възстановяване, документите ти стават нечетими. Завинаги. Дори за нас.
Няма бутон „забравих всичко, изпратете ми файловете отново“. Няма наш техник, който да може да влезе през прозореца и да ти ги възстанови.
Да се върнем на сейфа в банката: ако изгубиш ключа си и никой друг няма копие, вътре в сейфа остава всичко, но никой повече не го отваря.
Разбирам, че казано така, може да предизвика малко тревога. Но погледни го от другата страна, която е причината, поради която го избрахме.
Ако някъде съществуваше „резервно копие“ на ключа ти — на нашия сървър, в чекмеджето на директора — това копие би било слабото място на цялата система. Би било първото нещо, което атакуващ би търсил. Би било вратата, която орган на властта би могъл да поиска да отворим. Би било файлът, който нечестен служител би могъл да си копира.
Ключ, който съществува само на твоето устройство, тази врата просто не я отваря.
Избрахме да ти дадем пълен контрол — с товара, който това носи — вместо да си запазим пряк път, който рано или късно би станал дупката в язовирната стена.
Практическият жест, който искаме от теб в замяна, е само един: пази своите 24 думи, както би пазил нотариалния акт за жилището си. Записани, на сигурно място, далеч от чужди очи. Не в имейл до самия себе си, не в бележка на телефона. Тези 24 думи са резервното копие на ключа ти. Пази ги така, както пазиш нещата, които имат значение.
Едно честно уточнение: E2EE тук покрива документите
Не искам да ти продавам повече, отколкото има, защото това би било точно обратното на цялата тази статия.
Криптирането от край до край, за което ти разказах, защитава документите, които качваш: извлечения, сметки, договори, полици. Те са най-чувствителният пласт, и там сме сложили най-плътната ключалка.
Истинските ти счетоводни данни — сметките, салдата, движенията, които формират твоята позиция, тоест нетното ти богатство — следват друга логика.
Живеят в наша база данни, на европейски сървъри, и от страна на сървъра са в отворен вид. Това е необходим технически избор: нужни са, за да остане счетоводството ти синхронизирано между телефона и компютъра, и за да изчисляваме в реално време показателите, които ти показваме. Ако ги криптирахме по абсолютно същия начин като документите, приложението би станало изключително бавно и на практика неизползваемо.
Но — и тук идва частта, която мнозина не очакват — тези числа пътуват без прикачена биография.
Когато се регистрираш, искаме от теб псевдоним (какъвто искаш, дори измислен), имейл и парола. Не искаме име, фамилия, ЕГН, дата на раждане, адрес, телефон.
Така дори онзи, който получи достъп до базата данни, би видял определен псевдоним със сметки, салда, движения — но без начин да свърже тези числа с реалния човек, който си ти.
За това как работи този втори пласт, и защо сме го изградили на две нива вместо на едно, има специална статия: Радикална поверителност: две нива, едно единствено обещание. Тук спирам, защото днешната тема е ключът на сейфа.
Точката, която исках да утвърдя, е тази: когато казваме, че криптирането от край до край прави документите ти нечетими, говорим за документите. За останалото важи различна, също толкова сериозна защита. И предпочитам аз да ти кажа това точно, вместо да те оставя да вярваш в магическо криптиране, което покрива всичко.
Защо ни беше толкова важно, до този момент
Можех да приключа тук, при техниката. Но техниката, сама по себе си, не е причината.
Причината е, че личните финанси са мястото, където пазиш нещата, за които не говориш охотно дори с приятели. Колко всъщност изкарваш. Колко си заделил, или колко малко. Дълг, който тежи.
Ако още щом отвориш подобно приложение, у теб остане съмнение, че някой, някъде, може да надникне, това приложение никога няма да ти даде нещото, заради което съществува.
Ние наричаме това нещо спокойствие. The calm side of money, спокойната страна на парите. А спокойствието, ако числата ти не са наистина сигурни, е само дума на сайта.
Криптирането от край до край на документите не е техническа трофейна витрина. То е подът, на който стои всичко останало: без него показателите и позицията са мебели, поставени върху празнота.
Затова го вписахме в основите, а не го добавихме после като допълнителен ключ за включване.
В едно изречение
Оставям ти го в най-краткия вид, който имам.
Документите си заключваш в сейф. Ключа на сейфа имаш само ти, и той никога не напуска устройството ти. Ние пазим заключения сейф, и не можем да го отворим.
Не защото сме обещали да сме добри.
А защото съзнателно сме си отнели възможността да не бъдем.
— Vittorio